Често задавани въпроси

Хагската конвенция е конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове за страните-членки на конвенцията. Тя е подписана в Хага на 05.10.1961 г. В България Хагската конвенция влиза в сила на 30.04.2001 г. Тя предвижда унифициран начин за оформяне и подготвяне на съответните документи (публични актове), които са предназначени за употреба в чужбина. Това се извършва чрез поставяне на специален знак/специално удостоверение (печат), което се поставя директно върху самия документ или върху приложение към него. Това специално удостоверение се нарича „Апостил“ (на френски: Apostille). Ролята на „Апостила“ е да освободи документа от по-нататъшни процедури за легализиране от други органи в страната, издала съответния „Апостил“. Също така освобождава дипломатическото или консулското представителство на държавата, която е страна по конвенцията, на чиято територия документът трябва да бъде представен и да послужи.

Всички онези документи, снабдени с „Апостил“ и издадени от страните-членки по Хагската конвенция, не подлежат на легализиране нито от български дипломатическо консулство, нито от консулско представителство, което да е акредитирано за съответната държава. В България тези документи се признават, когато са снабдени с „Апостил“ или същият е положен в приложение към него. Ако тези документи не са снабдени, или не могат да бъдат снабдени с „Апостил“, то те трябва да бъдат легализирани съгласно приетите процедури, а именно: да са заверени от МВР на издаващата държава, след което да са легализирани от дипломатически или консулско представителство в същото държава.

В Република България има няколко компетентни институции/органи, които са упълномощени да поставят „Апостил“. Това са Министерство на правосъдието, Дирекция „Консулски отношения“ на Министерство на външните работи, Национален център по информация и документация и областните администрации.

• Министерството на правосъдието удостоверява с „Апостил“ актовете на съдилищата и нотариусите, а също и голяма част от медицинската документация;
• Национален център по информация и документация удостоверява документите за образование (средно и висше), придобита квалификация и правоспособност;
• Областните администрации удостоверяват документите за гражданско състояние и адресна регистрация, издадени от общините;
• Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи удостоверява с „Апостил“ всички останали актове, различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии, документи от НАП, НОИ, Агенция по вписванията и други.

Кои са участниците в спогодбата?

Република България е сключила „Договор за правна помощ“ с редица държави, сред които: Австрия, Азърбайджан, Алжир, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Виетнам, Грузия, Казахстан, Кипър, КНДР, Куба, Либия, Македония, Монголия, Полша, Румъния, Руска федерация, Словакия, Словения, Сърбия, Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Хърватия, Черна гора, Чешка република.

1. Документите, издадени от горепосочените държави трябва да бъдат публични и не се нуждаят от допълнителни заверки, за да бъдат признати на територията на Република България. Същите критерии важат и за документите, издадени от Република България, предназначени за употреба в същите държави – не се нуждаят от допълнителни заверки, за да бъдат валидни.
2. За държавите, с които Република България има сключен „Договор за правна помощ“ не е необходима легализация на документите. Върху тези документи не се налага полагане на „Апостил“, а се легализира само подписът на преводача от Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи. Върху документите, издадени от тези държави за Република България не се изисква полагане на „Апостил“.

ПРАВИЛНИК ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ И ЗАВЕРКИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА

Ако желаете да се запознаете с правилника, моля, кликнете на следния линк: https://www.mfa.bg/upload/553/PZL-01-03-18.pdf